Friday night I opted to stay in after my wonderful massage at Pho Siam. Known for having the best Thai massage on all of the West Coast, I felt like a new person afterwards. An order of a thin-crusted Beach Pizza with pepperoni, sausage, and pineapple completed the DVD evening. =)

Saturday morning was an early start at 7am for the Revlon Run/Walk for Cancer. It was inspiring to see 50,000 people come out (and find parking!) for this great cause. Our team, SuperRoleModels raised $4,496. for the event and had a great time doing it.

After the walk we headed to Toast on 3rd for brunch...this places never fails to amaze me. It is always busy no matter what time you go. The food is awesome, and the scene is filled with creative Hollywood-types, localites, and nervous first daters. After a quick nap and mini-shopping spree for an outfit, the night was spent dancing away and catching up with old friends at The Playboy Mansion.

Sunday was spent running all over LA; The Beach, Santa Monica, Downtown, Brentwood. Dinner was at one of my favorite Argentinian restaurants, Gaucho Grill. The have amazing food...Proveleta, Skirt Steak, Mashed Potatoes...I;m getting hungry just writing about it! The ambiance is cozy and calm...beautiful stone arches along a deep red backdrop. Sunday night was a surprise! party for Lina...at Rosen Music Studio in Los Angeles. A group of us have a tradition of doing kareoke on birthday's...and this is our 3rd one of the year! We surprised Lina with her favorite strawberry chinese cake and a red velvet cake, along with balloons, flowers, gifts, and 20 of her closest friends! There is nothing more uplifting than being around people you adore. =)

Until next time!

xoxo

За глупостите

Автор: divini
13.12.2007 12:03

Прегледах “великия” си блог и установих следната, не много приятна закономерност. Повечето неща, които съм писала в, меко казано идиотско, настроение се радват на жив интерес. Темички, които не са толкова важни, а по-скоро забавни, лигавщини. Много са малко нещата, които наистина си харесвам и които да са предизвикали такъв интерес, на какъвто се радват глупостите ми.

И си давам сметка, че последните няколко седмици ако от десет мои поста, един има някаква стойност или смисъл пак е добре. Даже се чудех дали да не изтрия повечето от глупостите, но пък към тях има коментари, които са ценни... Преди време един от уважаемите блогъри ме нарече “предизборна провокаторка”, на което аз много се засегнах. Не за друго, а защото ми сложи такава ограничителна рамка “предизборна”, а аз съм си провокаторка през цялото време, или поне така искам да си мисля.

Да провокирам реакция у другите по теми, които наистина смятам за важни: за състоянието на обществото, за политиците, за ЕС, за чисто човешки неща, за семейството... би било хубаво. Не че е лошо да се посмеем. Не ме разбирайте погрешно. Обаче животът не е само смях и кикот. Блоговото пространство за мен е точното място за провокация, всички тук сме провокатори. Независимо от интересите ни, стиловете ни на писане, начина на изразяване – правейки си блог, вече споделяме с останалите мислите си по един или друг въпрос и това провокира, дали ще напишеш коментар, или пост в собствения си блог или и двете, или нито едно от тези неща. В момента на четенето, на който и да е пост, вече е предизвикана реакция, някаква, при всеки е различна...

Не че няма да продължа да си пиша глупостите, ако ми се пише де, но е добре да се говори и за важните неща и то да се говори сериозно...

Поздрави на всички

Автор: divini
13.12.2007 12:03

И един от коментарите в оригинала, с особена научна стойност :)

14.12.2007 10:31 templar - Готина тема. Мислил съм върху нея, дори се канех да пиша по въпроса

Имаше една мисъл, не помня от кого:

"Човек нямаше да се притеснява какво мислят другите за него, ако знаеше колко рядко го правят"

Смисълът от блоговете е доста спорен. Въобразяваме си, че отправяме някакво послание към света, споделяме мисли и глупотевини, но всъщност ни чете тесен кръг от 3-4 наши приятели, с които и без това се виждаме периоднично, ще 1-2-ма дистанционни приятели, но все хора, с които сме на един акъл по повечето теми.

Питам се, дали блоговете всъщност не успокояват съвестта ни че правим нещо, дали не са отровният двойник на онова, което ужасните либерали наричат "гражданска активност", а аз бих определил простичко, като "да не бъдеш и ти селяндур и простак"

Все пак, забелязал съм няколко закономерсности в блоговете, които като на технически неграмотен и социално ограничен човек са необясними:

1. Ако напишеш нещо смислено, след доста размисъл, синтеза и т.н. и го пуснеш, то събита около 49 читатели и 1 коментар от сорта на "Ха-ха, добре си го казал това за краставицата"

2. Ако пуснеш някаква импулсивна реакция по дребен и незначителен въпрос, който просто те е раздразнил, получаваш 138 посещения и 12 коментара с различна степен на сериозност.

3. Ако след 3 дни, пуснеш текста по т.1. отново, под същото заглавие, шансът да те прочетат 387 души и да ти пишат 18 е огромен.

4. Ако пуснеш два идентични по стил, проблематика, смешни картинки и т.н. постинга един след друг, горния пост ще събере 189 посещения и 24 "ха-ха"-та, а долния -17 посещения и 0 отзвук.

5. Ако някой твой пост го прочетат много хора и доста от тях коментират, то онези, които пишат по съществото на повдигнатия проблем ще са единици.

6. Ако напишеш провокативен пост, с който се опиташ да породиш дискусия, ще получим много на брой "не си прав" няколко "ти си лош" и само едно или нито едно "не си прав, не е така, както го казваш, а е еди как си"

7. Хората, които са най-близко до темата, която коментираш я прочитат, но не дават никаква обратна връзка. В следствие на това се чудиш, дали са съгласни с теб и нямат какво да кажат или пък те смятат за толкова голям и заблуден глупак, че не си струва да ти отговарят.

8. Със сигурност хората от които зависи прако промяната на нещо в тази държава от по-лошо към по-добро не четат никакви блогове. Със сигурност нямат и хранени хора, които да четат блогове. Така че ценните (или пък глупавите) идеи по блоговете нямат никакъв ефект върху "цялото българско човечество" (по блондинка - миска)

Затова по 2 пъти на седмица се чудя, дали да не изтрия всичко в блога си (а по възможност и целия блог). Ама не го правя, защото е някаква терапия. Нещо като онова "...майката" което изкрещяваш на дебелия тлъст шофьор на маршрутка, когато те засече. Олеква ти и дори не се замисляш, че изпълнението на пожеланието ти би било едно от най-неестетичните преживявания в живота ти, всъщност се нарежда на второ място, веднага след сутрешната оборка около сградата на батальона в под. 5229

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

Guardatelo. E' geniale, anche la colonna sonora è perfettamente azzeccata. Quest'uomo, da oggi, è ufficialmente un mio idolo.